- Поспри, поспри се! - гората извика, -
погледай, послушай, подишай!
Поспрях, се погледнах - картина велика,
невъзможно е да се опише.
Заслушах се. Песен, тъй нежна, тъй сладка
сред горския кът се разлива...
Кой пее за мене остана загадка -
птичка или самодива.
Поех глътка въздух дълбоко тогава
и сетих веднага отмора -
поисках ли, можех да литна.
Гората, гората, недейте забравя
гората вълшебница, хора!
Там всеки наслада изпитва...
12.07.1994г. Асен Марианов
0 comments:
Публикуване на коментар