ЧАРОВНА НОЩ

Последната въздишка липата отрони
и в мрака настъпил се в сън потопи.
Една ли е птичка тук в нейните клони
гнездото си свила и сладичко спи?

Дъхът ароматен кого ли не мами,
кого на опива, кого не крепи?

Луната отгоре това щом съзира,
забравя, че пътят и дълъг е. В миг
тя тръпка усеща и в унес се спира.

А двамата млади под клоните скрити,
прегърнати вглеждат се в лунния лик,
и тъй са щастливи, и тъй са честити.

21.04.1991 г.

ВЯТЪР ПРИКАЗКА ШЕПТИ

Сън следобеден заспали
са дървета и треви.
Вятър лек ги нежно гали
и им шепне, и мълви:

" Спете, няма да ви будя...
Аз не съм жесток, не съм."
Милвам ви и сам се чудя
мен защо не хваща сън?

Бях в полето на разходка,
над реката прелетях,
хубавица в малка лодка
чудно хубава видях.

От възторг се разлудувах,
лодката се преобърна.
Зов за помощ дълго чувах,
не чу никой, не отвърна.

Само мен викът и трогна
и задирих способ сам
на момата да помогна,
да потъне да не дам.

Духнах, колко имах сила
и превих една топола.
Рухна тя, момата мила
бързо хвана се за ствола.

Тъй реката я понесе
и до мост един се спря
стволът клонест. Посъвзе се,
и на моста щом съзря
момък снажен, тя извика:
 "Извади ме, момко млади!"
 "Дърз се, идвам!" - се обади.

Сако, риза той съблече,
на брега обувки сне
и на помощ се притече.
Много време не отне

на героя този жест -
смел и опитен плувец,
справи се достойно, с чест.
Беше снажен хубавец.

След минути двама бяха
на тревата мокри, мокри,
гледаха се и мълчаха,
а пък слънцето ги покри.

То добре, че слънце грейна
и аз спрях да се надувам.
Гледка бяха чародейна.
Да ги зърна пак жадувам.

Помълчаха кратко време
и момата после рече:
"Мойта рокля май проблем е,
но и ти си мокър вече."

"Суха риза и сако
имам, и обувки сухи.
Хубаво ли е, ако
хората при зов са глухи?

Панталонът ще изсъхне.
Нов ще купя, ако трябва."
Дор момъкът да въздъхне,
тя в прегръдките го грабна.

"Благодарна съм безкрайно.
Искам да те разцелувам."
Бе лицето ти сияйно.
Мислех пак да разлудувам.

Вятър топъл щом повее,
всичко бързо той суши,
грижите да разпилее
но човешките души.

Щом повях, момата каз:
"този вятър преобърна
лодката ми, как го мразя."
Взе сакото и загърна

момъкът момата: "Нека
вятърът сега да духа,
лодка няма за обръщане.
Скоро тъй щебъдеш суха."

По крайбрежната пътека
тръгнаха. Продума той:
"Мома има за прегръщане.
Кой ли я прегръща.Кой?"

"Никой!" - тя му отговори
и откъсна син синчец.
"Трябва някой да го стори" -
рече младият хитрец.

"Трябва, но не се намира
хубав и желан младеж.
А сърцето ми пулсира
и очаква го с копнеж."

Той я гледа, тя го гледа-
двамата са страст и нега.
Слънчо удържа победа
и дори има стана жега.

"Виж ти, роклята ми тънка,
вече суха е комай,
само с гънка е до гънка,
но това все пак се трай"

Сне сакото от плещите,
върна му го благодарна.
"От слънцето сянка щит е,
а тук има сянка харна -

рече момъкът. Подложи
сакото си на тревата,
да поседнат и предложи.

"Чувствувам се виновата" -
сядайки, тя тихо каза.
"Виновата, кой посмял би
да вини на тая база?

Стига вопли, стига жалби!"
"Ти си толкова добър!"
"А ти толкова си мила!"
"Всеки има свой кахър."
"Всеки има своя сила."

Един в друг за миг се взряха,
с пълни сблясък нов очи
и се двамата засмяха,
влюбени кажи-речи.

И тогава, ах, тогава
той ръце простря към нея,
те - към него. Какво става?
Щеше ми се да вилнея.

Да вълнея, но защо пък?
Пакост ли за да им сторя?
Само леко ще повея,
тихо ще им заговоря

с шепота на свежи листи,
от дъха ми разлюляна.
Те са млади, с чувства чисти,
по вина на мен събрани.

Нека с щастие безкрайно
тази случка ги дари.
Аз ще ги спохождам тайно
чак до старини дори.

Занапред ще се старая
лодките да не обръщам,
ясния светлик на рая
в мрачен ад да не  превръщам.

Сън следобеден заспали
са дървета и треви.
Вятър лек ги нежно гали
и им приказка мълви.

28.08.2002

КАКВО ЩЕ СИ ПОМНИМ ОТ ЖИВОТА

В живота си всеки по нещо ще помни
от своите дни изживяни -
кой свои и чужди успехи огромни,
кой тежко нанесени рани...

Не зная какъв ще е споменът наш,
живяли в два строя различни?
Разправят бил Бойко Борисов апаш
и всички приятели лични.

Дали е така, или туй го приказват
особи едни завистливи,
които готови са всичко да казват
срещу тез, що са щастливи?

Да, има човеци, които завиждат
на всеки, щом нещо постигне,
делата достойни на Бойко не виждат,
помогнали да се издигне.

От малък на труд бил е Бойко приучен,
от малък да бъде полезен,
далеч от живот богаташки и скучен,
с разкош и охолство разглезен.

Прасета е гледал, държал е лопата,
по тръни се скитал да бере коприва,
за да ги нахрани, ринал е лайната,
картофи засаждал в бащината нива.

В свободното време книга не изпускал,
защото разбирал що значи наука,
така с труд и дързост в живота се впускал,
так се издигнал и стигнал до тука!

Изучил младежът, постъпил на служба,
старателен, борбен, смел и находчив,
с колегите свързан с всеотдайна дружба,
като човек скромен и непридирчив...

СТИХОВЕ ЗА РАДОСТ

Нека радости ти доставят
стиховете в тази книга,
грижите да се забравят
и за малко, пак ни стига.

Грижите са постоянни
спътници в живота с нас,
с тях сме в люлка залюляни,
с тях ще сме до сетний час.

Но минути пак намира
и за радостта човек,
тя тревогите възпира
и е за душата лек.

Песните не съчинявам
за богатство и за слава,
популярен с тях не ставам,
че ги никой не издава.

Спонсор на пари, рече ли,
от лотария, от тото
ако се пара спечели,
всички ще издам, защото

има нещо в тях и ценно,
отразен е в тях светът,
затуй нека е нетленно,
хората да го четът.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Нека те щастлив направят
стиховете в тази книга!
Грижите да се забравят
и за малко, пак ни стига.

ОБИКНИ МЕ

Обикни ме, обикни, обикни ме, моме,
в моя дом ти надникни, той отворен щом е.
Надникни, не се плаши, опознай го, опознай
и тогава чак реши кой от нас обичаш най.

Прекрачи ти моя праг, прекрачи го, прекрачи,
твоя лик, тъй мил и драг, твойте хубави очи
извор са на светлина. Заслепи ме, заслепи,
имам нужда от жена, в трудностите да ме крепи.

Приюти се у дома, приюти се, приюти,
днеска си още мома, утре ще си булка ти.
Няма да си ми слуга, няма да си, няма,
господарка отсега тук ще си на двама.

Наслади се се на уют, наслади се, наслади,
та душата ти без смут мечтите си да реди.
Скромен съпруг ще съм аз, скромен ще съм, скромен,
щом нито един от нас не ще е бездомен.

Всичко твое ще е тук, всичко, съвсем всичко,
но да не поглеждаш друг - правило едничко.
Подреждай го както щеш, подреждай, подреждай,
аз в това не съм хич вещ, ти се разпореждай.

МОЯ ДОМ ЧАКА СТОПАНКА

Моя дом е светъл и широк
и уютът му е на ниво,
изворът на щастие - дълбок,
блясъкът му ведро зарево.

Чака той девойка с красота,
с неговата що ще се сравни,
да е отговорна в любовта,
с доброта душевна да плени.

На дома стопанка ще е тя,
нека го по своя вкус реди,
а в лехите в дворчето цветя
градинар обучен ще сади.

Всякакви цветя ще има в тях,
ще цъфтят с парфюмени въздишки,
чародейни, като момин смях,
притегляш и с невидими нишки.

Затревена площ - зелен килим -
ще предлагат отдих и покой
и простор, с мечтите достижим
ще  допълва картината той.

Жертва да не е на суета,
нека всека се съобрази
с рейтинга на свойта красота,
да не лее след това сълзи.

Коя мома не си е мечтала
щастие такова да получи,
коя мома всичко не би дала,
такъв късмет с нея да се случи?

Една само в моя дом ще шета,
една само ще се наслаждава,
на една такъв ще е късмета -
хубостта в конкурса побеждава.

ПОЧИВКА

На ливадна пъстра пазва
за почивка спря кракът,
поток приказки разказва,
бистри води ромолят.

Тялото умра смазва,
искат клетките да спът,
а часовникът ми казва:
-Ставай, време е за път!

Аз го гледам и се мръща:
- Ставай, тъй не ти приляга...
Я за мъничко да спреш!

А часовникът отвръща:
- Слушай ли, знам, че ти веднага
на ремонт ще ме дадеш.

ЩАСТИЕТО Е ЗАГАДКА

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Щастие фалшиво крие
човек в банкови трезори,
истинското ще открие,
щом очите си отвори.

От природните картини
всека ласкаво нашепва:
"Хубави сме, погледни ни!"
и ни здравето укрепва.

Сред природата да скиташ,
страниците нейни лично
да разгръщаш, ще изпираш
щастието безгранично.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

В царските палати скука
често ще те навестява,
на вратата ти ще чука,
за подслон ще умолява,

ако любовта в сърцето
кът за отдих не намира,
че от алчност е заето
то и тя го дирижира.

Богатей, в разкош затъвай,
влюбен в шепот на пари,
яхтени платна оппъвай,
но щастие не дири!

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Не богатството с разкоша
към щастие път проправя.
Алчността е болест лоша,
нея Бог не благославя.

Тя на хората не дава
добродетелни да са
и проблеми им създава,
както на трева коса.

А човек без добродетел
е беда за обществото.
Най-могъщия владетел
на света е естеството.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Камъните скъпоценни
камъни ще си останат,
ако чувствата нетленни
на любовта пепел станат.

Милионите не могат
щастие да ти доставят,
щом на любовта залогът
да ридае вън оставят.

Щастието в елементи
по-безценни се заражда
и в уречени моменти
се възторжено обажда.

Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

Щастието всеки дири,
но колцина са ония,
що го дирят по баири,
а не в градската чаршия?

Щастието е в гората,
в ручейчето, там що блика,
в лъча слънчев на зората,
в цъфналата перуника.

Щастието цена няма,
на пазар не се продава
с измама се не създава,
безвъзмездно Бог го дава.
Щастието е загадка,
що различно се тълкува,
и заблуда да е сладка,
да го имаш пак си струва.

ЛЮБОВ - НЕ МОЖЕШ Я ПОГУБИ

Любов - не можеш я погуби,
щом се в сърцето ти роди.
Човек, щом истински се влюби,
над любовта си все ще бди.

Тя никога не остарява,
защото е с духовно тяло
и винаги се изявява
с великолепието цяло.

Копнежът вечно с нея броди,
страстта е бойната и сила,
дружина храбра с нея води
и всеки враг би поразила.

Тя няма в битка поражение,
омразата от нея бяга,
позорът гине при сражение,
мечтата и уют предлага.

07.01.2013г.

НЯМА ДА СИ ПРАВА

Няма да си права, ако пренебрегнеш
мойта любов, моме, и се в друг захласнеш,
мъжката ми гордост тънка ще засегнеш
и към гибел мене, моме тъй ще тласнеш.

Всека нощ, за ласки кога с него легнеш,
с въздишка ще спомниш пропуснато щастие,
мене да погалиш ръка ще протегнеш,
него ще докоснеш и в печал ще гаснеш.

Мене ще погубиш, но и ти ще страдаш,
за моите ласки вечно ще жадуваш,
за мойте целувки вечно ще копнееш,

в спомен потопена, в унес ще изпадаш,
през сълзи молбата за любов ще чуваш
и без блян-отрада, в търга ще линееш.